Дата на раждане: 27 септември 1984г.
Зодия: Везни
Местораждане: Непан, Онтариом Канада
Религия: Християнска
Ръст: 162см.
№ на обувките: седми, 38
Любими цветове: червен и черен
Инструмент: китара
Хоби: лов, къмпинг, скейтборд, хокей
Баща: Джон
Майка: Джуди
Брат: Матю ( по-голям )
Сестра: Мишел ( по-малка с 4 години )
Куче: Сам
Аврил... Коя е тя? Упорито живо дете, абсолютно неподлежащо на контрол или приветливо и дружелюбно момиче извън къщи напротив, пееща в местният църковен хор като изход? Ленива, закачлива, хулиганка, бунтарка, в малкото средно училище и на голямата хокейна площадка, или трудолюбив човек на изкуството, поет и музикант с неизчерпаем талант? Самата Аврил едва ли ще може да отговори на този въпрос. Затова пък тя ще знае, че единствено тя не може да бъде това, с което сте свикнали.
Аврил се е родила на 27.09.1984г. в малък канадски град. Трябва да се каже, че родителите й имали разногласие как да нарекът своята дъщеря, Аврил или Ейприл. В този спор се е родило истинско необичайно име, вкючващо в себе си частички от двата официални езика в Канада - Аврил. Оттук нататък много неща в нейния живот станали необичайно тежки.
От 2 годишна възраст малката вече звъннко пеела, стоейки в малкото си легло, представяйки си огромната аудитория и бурните оваци, а всичките съседи правели това - да благоговеят пред нейният глас! Като по-голяма започнала да пее в църквата, където идвали да я виждат щастливите родители и тихо ронили сълзи в кърпичките си. "Тя пеела като славей..." Своята първа песен написала на 12 години. Баща и я подкрепял за това, което е намислила. Оценил навреме нейните дарби, Джон и купил микрофон, няколко китари, синтезатор и ударни инструменти, за да преобурудва мазето на дома си в не много голямо музикално студио за талантливи момичета.
Неуморима, надарена от природата с не висок ръст, тя все пак се записала в хокейния отбор, където се изявила като най-добрия играч, и показала как трябва да се държи стика! Умейки да кара скейт, да играе бейзбол и да се чувства добре в компанията на свой връсници от противоположния пол, тя въобще не се притеснявала от своя характер. Спокойният живот не привличал Аврил, ето за това тя винаги се славила с мнението си да се набърква в неприятности. Заради пренебрежителното й отношение към учението и за предизвикване на побой три пъти са я изключвали от училище. Аврил практически не понасяла часовете, постоянно се бунтувала, рисувала по чина, смеела се или си подсвирквала някаква мелодия, заради което често я гонели от час... Именно това свободно време момичето посвещавало на писането на нови песни и все повече и повече се привързвало към своя шестструнен приятел. Почувствала прилив на сили неуморната Аврил започнала да участва в различни музикални фестивали, демонстрирайки своя талант - пеене в кънтри стил. Печелейки един конкуср, тя даже е пяла на една сцена с Шаная Туейн, а това било, трябва да отбележим, голямо постижение! Аврил не била навършила още 16 години, когато и предложили да направи демо запис в Ню Йорк. Желанието й да стане рок изпълнител и както сега да "гори" на сцената, я накарало въобще да напусне училище и да напусне родния град.
Щастието и се усмихнало, когато в Ню Йорк в едно и също помещение с нея бил Антонио Рид - президента на звукозаписната компания "Ариста Рекърдс". В едно интервю по-късно той споделил: "Обадиха ми се и ме помолиха да чуя как пее момичето, а настроението ми тогава беше отврътително, нищо не ми се правеше. Но реших "добре, просто ще отида и ще послушам." Тя излезе, седна пред мен на тъборетката и изпя три песни. След 30 секунди настроението ми напълно се промени. Изведнъж забравих за раздразнението и умората, разбрах: "Боже мой! Никога до сега не съм чувал такъв глас." Това било незабравимо.
Л.А. предложил на Аврил договор за два албума и тя не след дълго мислене приела. След като си тръгнала никой не можел да повярва на това, което се случило. Но за Аврил всичко тепърва започвало. В едно от студията в Манхатън тя могла напълно да се отдаде на писането на песен. Но даже стоейки в студиото по 25 часа на денонощие, тя не била удовлетворена от резултата. Хората, с които работела, непрекъснато отхвърляли записаните материали, предлагайки й да дадат написаните песни на професионалисти, но тя също така упорито държала на своето. Искала да може музиката й напълно да отразява само нейната индивидуалност.
Трудният избор бил направен, Аврил не се предала и с мисълта за своята музика се добрала до западното крайбрежие – в Лос Анжелис. Именно тук тя най-накрая срещнала човека, когото търсела. Това бил продуцентът Клиф Магнес. От първата минута на съвместната им работа той дал в ръцете на Аврил управлението на всичко. Те много добре си допаднали и веднага разбрали какъв резултат им трябва.
През 2002 г. излязъл дебютния албум на певицята “Let Go”, който заголямо учудване бил приет топло и от публиката и от критиката. Той обединявал искрената женска лирика в кристално чистия глас с дръзкия небрежен вокал.
След първия клип на песента Complicated, феновете нарекли Аврил “анти-Бритни”. Но това не я вълнувало. Главното било, че тя намерила себе си, доказвайки че може да бъде популярна и любимка, изразявайки своето мнение на своя език и да остава себе си при различни обстоятелства. В края на 2002 г. били изкупени повече от 5 милиона копия от албума, а сега този албум станал платинен цели шест пъти!
Първи места в класациите, концертите, наградите, дълго чаканото турне през 2003 година. От очарователна палавница Аврил се превърна в уверена в себе си красива и пораснала госпожица Лавин, а нейното родно градче – популярно място не само в Канада, но и в целия свят! Аврил обяснява всичко по много прост начин:
“Аз спечелих много, като че ли знаех, че ще бъде именно така! Аз никога не съм се стремила да подражавам на някого, просто исках да изпълнявам своята музика. Сега за нищо на света няма да изпусна своя щастлив билет! Аз искам да бъда просто себе си, мен не ме вълнува мнението на другите.
Аз ще се обличам както искам, ще играя както искам и ще пея както искам!”
Вто Яну 02, 2007 10:47 am