Едно стихотворение...
Зареян поглед в небето,
сълзи се стичат по лицето
и падат върху ледните ръце,
треперещи от болка,страхове.
Сърцето свито е от мъка
и плаче и кърви,
лъжата тежка заседнала е вътре
и го убива бавно без следи.
Надеждата вече е умряла,
а душата млада отдавна се е предала
и тя чака своята съдба,
вярвайки,че тя ще излекува болката от любовта.
Очите бавно се затварят
и заспиват в сън дълбок,
но познат образ се явява,
величествен и могъщ като бог.
Сепва се момичето от болка,
видяла отново онзи поглед,
онзи поглед толкова красив,
но толкова жесток,лъжлив.
И става тя с нови сили,
победила в борбата със скръбта ,
готова да се бори
и да отмъсти за любовта.
Единствено гневът й е опора,
само ядът й дава воля,
да живее и да продължи,
за да може да му отмъсти.
Да го гледа как се мъчи,
как в любов й се кълне,
как в ръцете й умира,
как пълзи на колене.
Тя знае,че тогава той ще разбере,
ще осъзнае колко много е сгрешил,
но вече ще е твърде късно
прекалено много болка й е причинил.
Чет Яну 04, 2007 12:20 am
:
